Футболен клуб Струмска слава (Радомир) е създаден през далечната 1927 година. Играе домакинските си мачове на стадион „Христо Радованов“ в Радомир (познат още като Градски стадион) с капацитет 3500 места. Основните цветове на екипите на представителния отбор са изцяло в синьо (сини фланелки, сини гащета, сини чорапи). Използва и светлосини фланелки (с бяла лента), светлосини гащета и светлосини чорапи. Клубът има 10 участия в „Б“ група (Втора лига).
Първи стъпки на футбола в Радомир
Още преди официалното създаване на Струмска слава (Радомир) в града е имало футболни организации. За такива има доказани справки в книгата на изследователя на спорта в Пернишка област Стефан Сергиев „90 години футбол в Радомир“, която бе издадена през 2017 година по случай 90-годишнината на футбола в града.
През 1922 година в Радомир има бележки да са съществували първите два отбора под името „Мощ“ и „Ураган“. Малко по-късно – през 1927 година, възниква и Струмска слава (Радомир). Футболният клуб съществува с това име до 1949 година.
Промени и първо участие в „Б“ група
След настъпване на политическите промени след 1944 година, такива засягат и спорта, в частност футбола в цяла България. До 1949 година футболният клуб носи името Струмска слава, но две години след това в страната започват да се създават организации на ведомствен принцип или доброволни спортни организации. Три такива доброволни спортни структури е имало в Радомир по това време. Именно те през 1951 година се обединяват под името Червено знаме (Радомир).
С новото си име футболната гордост на града за първи път влиза в „Б“ група през 1954 година, като се състезава в Югозападната „Б“ група (тогава „Б“ групите са цели пет дивизии – Софийска, Североизточна, Северозападната, Югоизточна и Югозападна).
Червено знаме (Радомир) печели своята Югозападна „Б“ група, завършвайки на първо място от общо 12 отбора. По това време за победа се присъждат две точки, а за равенство – една точка. В края на класирането за 1954 година Червено знаме (Радомир) финишира като победител с 33 точки след 16 победи, само едно равенство и 5 загуби при голова разлика 44:21.
На цели шест точки зад победителя от Радомир завършва Торпедо (Благоевград). Любопитното е, че само в Югозападната „Б“ група за този сезон има цели пет отбора с името Червено знаме. Освен този от Радомир, това име носят отборите на Червено знаме (Елин Пелин), Червено знаме (Самоков), Червено знаме (Гоце Делчев) и Червено знаме (Петрич).
Атака на „А“ група
След края на редовния сезон се провежда финален турнир между петте отбора, победители в петте „Б“ групи. Турнирът се провежда на неутрален терен в Пловдив, като отборите играят по системата всеки срещу всеки в един двубой.
В турнира Червено знаме (Радомир) завършва на последното пето място само с един равен и три загуби срещу останалите си конкуренти и така не успява да стигне до „А“ група. Първите три тима от турнира влизат в състава на „А“ група за следващия сезон и това са ДНА (Пловдив) (така се казва Ботев Пловдив по това време), който постига четири победи от четири мача, ВВС (София) и Червено знаме (Павликени).
Няколко поредни сезона в „Б“ група
През следващата 1955 година Червено знаме (Радомир) продължава да бъде част от състава на „Б“ група. Системата за провеждане на първенството е същата – пет „Б“ групи, като Червено знаме играе в Югозападната „Б“ група и остава на 8 място от 12 отбора. Тимът от Радомир събира 22 точки от 22 мача след 9 победи, 4 равенства и 9 загуби при голова разлика 30:33.
През 1956 година радомирци са на престижното 3 място в Югозападната „Б“ група с 26 точки, като само 2 точки ги делят от първото място и победителя в групата Червено знаме (Станке Димитров) (Марек Дупница), който финишира с 28 точки и участва във финалния плейофен турнир за влизане в „А“ група.
През футболната 1957 година Червено знаме продължава да е част от „Б“ група, която обаче вече е разделена не на пет отделни дивизии, а само на две – Южна и Северна „Б“ група. През тази година отборът остава на 14 място от общо 16 тима, но се спасява от изпадане.
Новото първенство в „Б“ група стартира на 23 март 1958 година и е прекъснато на 7 юли. Тогава излиза нова наредба, според която шампионатът трябва да бъде рестартиран на 8 август в календар есен-пролет 1958/59. Съставът на двете „Б“ групи остава непроменен. Така през новия сезон 1958/1959 Червено знаме (Радомир) завършва на 9 място от общо 16 отбора в Южната „Б“ група.
Преди старта на новия сезон 1958/1959 обаче е решено още, че от следващия сезон 1959-60 ще има само една единна „Б“ РФГ от 16 отбора, в която участие ще вземат класираните до 8 място отбори в двете „Б“ групи от сезон 1958-59.
Така деветото място на тима от Радомир означава изпадане в долната дивизия. Любопитното е, че Червено знаме финишира с 31 точки, колкото имат цели четири отбора в крайното класиране – Генерал Заимов (Сливен), Ботев (Бургас) и Рилски спортист (Самоков). Само че заради по-добрата си голова разлика +10 отбелязани гола от изпадане се спасява с 8-ото си място Генерал Заимов (Сливен), а останалите три тима – този от Радомир, Бургас и Самоков изпадат. На практика Червено знаме (Радомир) изпада с 12 победи, 7 равенства и 11 загуби, при положителна голова разлика 43:38 (+5 гола), но головете се оказват недостатъчни за оставането на тима в единната „Б“ група от следващия сезон 1959/1960.
Обединение с Металург от Перник
През 1999 година Струмска слава се обединява с Металург (Перник). Според съгласието между двете страни отборът получава името Металург, но остава със седалище Радомир. Основната причина за обединението между двата клуба е изхвърлянето на Металург (Перник) от „А“ група заради казус с уговорен мач през току що приключилия сезон 1998/1999, през който клубът от Перник е част от „А“ група.
След края на сезона заради разразилия се скандал Българският футболен съюз изважда от редиците на „А“ група Металург, въпреки че той се спасява според класирането, заемайки 10 място в класирането.
Така за сезон 1999/2000 Металург (Радомир) участва в Югозападната „В“ група, но Металург бързо се обединява с градския съперник Миньор и общият отбор остава в „А“ група, ползвайки мястото на Миньор (Перник). А има и отбор Металург (Перник), който се състезава в „Б“ група.
Така или иначе обединеният отбор Металург (Радомир) играе под това име само през сезон 1999/2000, като през лятото на 2000 година Металург възстановява седалището си в Перник, а Струмска слава продължава самостоятелно в Радомир.
По-нова история и изпадане до аматьорите
След 2000 година отборът продължава с настоящото си име Струмска слава, но му предстоят по-трудни години. През есента на 2001 година в турнира за Купата на България отборът става зонален победител в Област Перник и стига до 1/16-финалите, където отпада от Ботев Пловдив с 2:4.
След няколко поредни години в Югозападната „В“ група се стига до сезон 2011/2012, в който Струмска слава завършва на 16 място и изпада в ОФГ Перник. На старта на новия сезон 2012/2013 заради откази на няколко тима Струмска слава, който е 16-ти от миналия сезон и на практика е последният изпадащ, запазва мястото си във „В“ група за началото на новия шампионат и през сезон 2012/2013 завършва на 6 място в първенството на Югозападната „В“ група.
Следват няколко поредни сезона в Югозападната „В“ група, за да се стигне до сезон 2016/2017, в който Струмска слава (Радомир) печели групата, завършвайки на 1 място със 78 точки от 23 победи, 9 равенства и 2 загуби при голова разлика 76:20. Треньор на отбора е Владимир Димитров, с когото се свързва и най-новата история и успехи на отбора. Той поема отбора през 2014 година и е начело цели 7 поредни сезона, в които не само го класира в „Б“ група, но и го утвърждава като участник в професионалната група.
Завръщането на отбора в „Б“ група става навръх 90-годишнината на клуба.
Утвърждаване в „Б“ група
След влизането си в „Б“ група през пролетта на 2017 година Струмска слава (Радомир) вече 5 поредни сезона е неизменна част от второто ниво на българския футбол.
В първия сезон 2017/2018 тимът като новак изпитва трудности, но все пак запазва мястото си в групата, завършвайки на 12 място от 16 отбора (след него изпадат следващите четири тима в класирането – Оборище Панагюрище, Марица Пловдив, Созопол и Нефтохимик).
Следва много по-силен сезон 2018/2019, в който тимът се нарежда на 6 място, последвано от по-слаб сезон 2019/2010 с 13-то място, но все пак запазване на професионалния статут на тима в „Б“ група. На следващата година Струмска слава е на 10 място, а през сезон 2021/2022 финишира 8-ми.
Най-сериозният успех на отбора идва в турнира за Купата на България през сезон 2018/2019, когато достига до четвъртфиналите. Тимът отстранява последователно Царско село с 2:1 на 1/16-финалите, на 1/8-финалите е преодолян и Черноморец (Балчик) след победа с 3:1, за да се стигне до отпадане на четвъртфиналите от Септември (София) с 0:2.
Успехи
Държавно първенство – 1/8-финалист (1935 година)
Югозападна „Б“ група – 1 място (1954 година), играе квалификации за влизане в „А“ група
Купа на България – 1/16-финал (1991, 2001, 2012)
Купа на България – 1/8-финал (2018)
Купа на България – 1/4-финал (2019)
10 участия в „Б“ група
Известни футболисти
Георги Василев-Гочето
Сашо Борисов
Людмил Евгениев
Красимир Свиленов
Юлиян Янакиев
Константин Николов
Емил Варадинов
Антон Евтимов
Борислав Николов
Самет Ашимов
Екундайо Джаейоба
Иван Янчев
Предишни имена
1927-1949 – Струмска слава (след обединение на „Мощ“ и „Ураган“)
1951 – Червено знаме
1990 – Струмска слава
1999-2000 – Металург Радомир (след обединение с Металург Перник), отборът играе в Радомир
2000 – Струмска слава